1 00:00:00,520 --> 00:00:02,000 Този филм ще ви отведе на пътешествие... 2 00:00:02,000 --> 00:00:04,520 ...пътешествие през времето и пространството. 3 00:00:36,680 --> 00:00:40,840 Искам да ви разкажа историята на един инструмент, който широко обогати познанията ни за небето, 4 00:00:40,840 --> 00:00:43,240 изостри представите ни за Вселената 5 00:00:43,240 --> 00:00:48,600 и проникна по-дълбоко от когато и да било в най-отдалечените краища на времето и пространството. 6 00:02:03,320 --> 00:02:06,400 Европейската космическа агенция представя 7 00:02:06,920 --> 00:02:10,160 Хъбъл – 15 години открития 8 00:02:10,160 --> 00:02:13,400 ИСТОРИЯТА НА ХЪБЪЛ 9 00:02:16,920 --> 00:02:20,000 Когато погледнем към нощното небе, ние виждаме познатото блещукане на звездите. 10 00:02:20,000 --> 00:02:25,760 Тяхната светлина е пропътувала огромни разстояния, преди да ни достигне. 11 00:02:25,760 --> 00:02:28,160 Но самите звезди всъщност не примигват... 12 00:02:34,320 --> 00:02:38,520 Вселената е напълно прозрачна. 13 00:02:38,520 --> 00:02:41,920 Светлината от далечните звезди и галактики може да пътува през пространството непроменена в продължение на хиляди, 14 00:02:43,080 --> 00:02:48,320 милиони и дори милиарди години. 15 00:02:48,320 --> 00:02:53,160 Но точно тогава, в последните няколко микросекунди преди светлината да достигне очите ни, 16 00:02:55,760 --> 00:03:00,000 точният вид на тези звезди и галактики ни се изплъзва. 17 00:03:00,000 --> 00:03:06,400 Това се случва, когато светлината преминава през нашата атмосфера. 18 00:03:06,400 --> 00:03:11,320 Непрекъснато променящата се покривка от въздух, водна пара и прах размива фините космически детайли. 19 00:03:11,320 --> 00:03:17,400 В продължение на много години, астрономите по света мечтаеха за обсерватория в Космоса. 20 00:03:21,920 --> 00:03:28,840 Още през 1923 г. прочутият немски ракетен специалист Херман Оберт предлага космически телескоп. 21 00:03:28,840 --> 00:03:34,840 Въпреки това бяха нужни десетилетия, преди технологиите да достигнат мечтите. 22 00:03:34,840 --> 00:03:41,240 Американецът Лайман Спицер предлага по-реалистичен план за такъв телескоп през 1946 г. 23 00:03:41,240 --> 00:03:45,680 От местоположението си в космическото пространство, над земната атмосфера, подобен телескоп би бил способен да улови истинската светлина на звезди, 24 00:03:50,080 --> 00:03:57,000 галактики и други обекти, много преди тя да се изкриви от въздуха, който дишаме. 25 00:03:57,000 --> 00:04:03,600 Резултатът: много по-ясни изображения, отколкото дори и най-големият наземен телескоп може да получи, 26 00:04:07,520 --> 00:04:12,000 чиято острота е ограничена единствено от качеството на оптиката. 27 00:04:12,000 --> 00:04:17,920 През 1970 г. NASA – Националната администрация по аеронавтика и космонавтика на САЩ и ESA – Европейската космическа агенция, 28 00:04:17,920 --> 00:04:22,080 започнаха да работят заедно, за да проектират и построят това, което щеше да бъде Космическия телескоп Хъбъл. 29 00:04:23,160 --> 00:04:28,520 Името е избрано в чест на Едуин Пауъл Хъбъл, основателят на модерната космология, 30 00:04:28,520 --> 00:04:36,600 който през 1920-те г. доказа, че не всичко, което виждаме в небето принадлежи на Млечния път. 31 00:04:40,160 --> 00:04:44,240 Вместо това Космосът се простира много по-далече отвъд него. 32 00:04:44,240 --> 00:04:50,000 Работата на Хъбъл промени завинаги представите ни за мястото на човечеството във Вселената и наименуването 33 00:04:52,000 --> 00:04:59,080 на най-забележителния телескоп за всички времена на името на Едуин Хъбъл не би могло да бъде по-сполучливо. 34 00:04:59,080 --> 00:05:01,680 Преди Хъбъл да бъде напълно завършен бяха нужни две десетилетия на усърдно сътрудничество 35 00:05:01,680 --> 00:05:09,400 между учени, инженери и предприемачи от много страни. 36 00:05:12,240 --> 00:05:16,680 На 24 април 1990 г. петима астронавти на борда на космическата совалка Дискавъри поеха на пътешествие, 37 00:05:17,920 --> 00:05:22,840 което промени представите ни за Вселената завинаги! 38 00:05:22,840 --> 00:05:26,320 Те разположиха дълго очаквания Космически телескоп на орбита от около 600 km над земната повърхност. 39 00:05:43,680 --> 00:05:47,600 На Земята, астрономите нетърпеливо очакваха първите резултати. 40 00:05:47,600 --> 00:05:52,680 Но след по-малко от два месеца стана ясно, че зрението на Хъбъл е всичко друго, но не и остро. 41 00:05:52,680 --> 00:05:57,760 Огледалото имаше сериозен недостатък… 42 00:05:57,760 --> 00:06:00,320 Дефект във формата на огледалото на телескопа пречеше да бъдат получавани ясни изображения. 43 00:06:00,320 --> 00:06:07,520 Краят на огледалото бе твърде плосък – едва с една петдесета от дебелината на човешки косъм. 44 00:06:07,520 --> 00:06:09,920 Но за да изпълни своята мисия Хъбъл трябваше да бъде перфектен във всеки мъничък детайл. 45 00:06:09,920 --> 00:06:12,240 Разочарованието бе твърде голямо, за да се понесе. 46 00:06:12,240 --> 00:06:17,600 И не само сред астрономите, но и сред американските и европейските данъкоплатци. 47 00:06:17,600 --> 00:06:22,600 Въпреки това през следващите години учени и инженери от NASA и ESA работиха заедно, 48 00:06:22,600 --> 00:06:26,080 за да проектират и построят елемент, който да коригира оптиката, наречен COSTAR - 49 00:06:26,080 --> 00:06:28,520 Заменяема коригираща оптика за Космическия телескоп. 50 00:06:28,520 --> 00:06:30,920 Тогава трябваше да бъден взето още едно тежко решение: 51 00:06:31,760 --> 00:06:34,400 кой научен инструмент да бъде премахнат, за да може COSTAR да бъде прикрепен към Хъбъл? 52 00:06:44,680 --> 00:06:49,160 Най-накрая е избран инструментът, който най-малко е засегнат от дефекта на огледалото на Хъбъл – Високоскоростният фотометър 53 00:06:49,160 --> 00:06:52,000 Задачата на този уред е да измерва яркостта на звездите, а не да прави ясни снимки, 54 00:06:52,000 --> 00:06:56,760 така че можеше да работи почти нормално, докато не се наложи да освободи мястото си за COSTAR. 55 00:06:56,760 --> 00:07:00,400 Първата обслужваща мисия на телескопа Хъбъл през 1993 г. влезе в историята 56 00:07:00,400 --> 00:07:06,000 като едно от най-високите постижения на пилотираните космически полети. 57 00:07:06,000 --> 00:07:12,320 Тя привлече вниманието на астрономите и широката публика, 58 00:07:15,000 --> 00:07:18,160 така както нито една последваща мисия на совалката не успя да повтори. 59 00:07:18,160 --> 00:07:24,920 Внимателно планирана и брилянтно изпълнена, мисията бе успешна по всички точки. 60 00:07:24,920 --> 00:07:27,920 COSTAR коригира зрението на Хъбъл по-добре от всички очаквания. 61 00:07:46,400 --> 00:07:50,240 Когато първите изображения след обслужващата мисия се появиха на компютърните екрани, 62 00:07:51,320 --> 00:07:57,080 за всички незабавно стана ясно, че занесените от астронавтите стъкла напълно са коригирали късогледството на Хъбъл. 63 00:07:57,080 --> 00:08:04,600 Най-накрая Хъбъл работеше! 64 00:08:04,600 --> 00:08:10,160 Това бе едва първият път, в който космическата совалка посети Хъбъл. 65 00:08:10,840 --> 00:08:16,760 Телескопът е проектиран така че да бъде модернизиран и да продължава да развива нови способности. 66 00:08:16,760 --> 00:08:21,840 Когато по-добри инструменти, електрически или механични компоненти станат достъпни, те могат да бъдат инсталирани. 67 00:08:24,320 --> 00:08:34,600 Освен това, както вашата кола се нуждае от поддържане, така и Хъбъл се нуждае да бъде настройван от време на време. 68 00:08:34,600 --> 00:08:42,080 Инженерите и учените периодично изпращаха совалка към Космическия телескоп, за да бъде модернизиран от 69 00:08:42,080 --> 00:08:48,160 астронавтите с помощта на гаечни ключове и отвертки, също както механикът поправя колата ви. 70 00:08:49,920 --> 00:08:51,920 До сега са проведени четири обслужващи мисии – през 1993, 1997, 1999 и 2002 г. 71 00:08:51,920 --> 00:08:58,760 Всички те са изпълнени от астронавти, транспортирани в Космоса с помощта на совалките на NASA. 72 00:08:58,920 --> 00:09:03,160 Следващата мисия бе планирана за 2005 г., но за съжаление бе отменена впоследствие на трагичната катастрофа на Колумбия. 73 00:09:04,240 --> 00:09:06,760 Бъдещето на Хъбъл е несигурно. 74 00:09:08,320 --> 00:09:12,920 Първоначално този телескоп бе проектиран да работи в продължение на 15 г., но очакваното му време на живот бе продължено до 20 г. 75 00:09:14,920 --> 00:09:19,400 Хъбъл все още дава най-удивителните резултати, които астрономите са виждали до сега, 76 00:09:19,400 --> 00:09:21,600 важната мисия на Хъбъл най-накрая ще завърши. 77 00:09:21,760 --> 00:09:27,000 Един безпилотен апарат ще се свърже с Хъбъл, докато е на орбита и ще се скачи с него. 78 00:09:27,080 --> 00:09:31,320 Когато се раздели с Хъбъл, той ще остави на борда на телескопа ракетен модул, 79 00:09:37,240 --> 00:09:40,160 с чиято помощ след още няколко години плодотворни наблюдения, 80 00:09:40,160 --> 00:09:46,160 инженерите от Земята ще контролират финалното му навлизане 81 00:09:46,160 --> 00:09:51,320 в земната атмосфера и пътя до вечното му жилище в океана. 82 00:09:51,320 --> 00:09:53,160 Въпреки това оттеглянето на Космическия телескоп Хъбъл 83 00:09:54,400 --> 00:10:02,600 няма да отбележи края на нашия ненадминат до сега поглед към Вселената. Още повече, то ще посочи едно ново начало, 84 00:10:03,840 --> 00:10:05,520 ера на дори още по-удивителни открития и кадри от Космоса. 85 00:10:05,520 --> 00:10:09,760 Защото Хъбъл има наследник. 86 00:10:09,760 --> 00:10:15,760 В момента се проектира Космическия телескоп Джеймс Уеб, който ще може да бъде изведен на орбита още през 2011 г. 87 00:10:39,840 --> 00:10:45,960 Когато този ден дойде, 88 00:10:45,960 --> 00:10:50,560 учените, които ще използват този телескоп се надяват да открият 89 00:10:50,560 --> 00:10:54,160 и разберат още повече за нашата очарователна Вселена 90 00:10:54,160 --> 00:11:00,800 ХЪБЪЛ ОТБЛИЗО 91 00:11:00,800 --> 00:11:09,440 Хъбъл е модернизиран космически телескоп, който обикаля на околоземна орбита с височина около 600 km, 92 00:11:09,440 --> 00:11:12,760 което го поставя много по-високо над нашата атмосфера, която изкривява изображенията. 93 00:11:12,760 --> 00:11:16,400 Всяка една обиколка трае около 97 min. 94 00:11:16,400 --> 00:11:20,360 Телескопът е проектиран така, че да заснема изображения с висока разделителна способност и точни спектри като събира звездната светлина, 95 00:11:20,360 --> 00:11:29,440 за да оформи по-ясни изображения, отколкото са възможни с наземните телескопи, където атмосферното блещукане на звездите ограничава яснотата. 96 00:11:31,560 --> 00:11:32,840 За да събере колкото се може повече светлина от слабите обекти, които изучава, 97 00:11:32,840 --> 00:11:36,120 всеки телескоп се нуждае от възможно най-голямото огледало. 98 00:11:36,120 --> 00:11:40,040 Въпреки сравнително скромните си размери от 2.4 m, 99 00:11:40,040 --> 00:11:43,360 огледалото на Хъбъл е способно да се състезава с наземните телескопи, които имат 10 или 20 пъти по-големи огледала. 100 00:11:43,360 --> 00:11:48,760 Хъбъл представлява един голям спътник, 101 00:11:48,760 --> 00:11:52,040 дълъг около 16 m, колкото малък автобус. 102 00:11:52,040 --> 00:11:56,040 Също така той е едно от най-сложните технологични произведения, построявани някога. 103 00:11:56,040 --> 00:11:59,840 Телескопът има повече от 3000 сензора, които непрекъснато четат температура, 104 00:11:59,840 --> 00:12:06,600 токове и още много характеристики, за да могат техниците на Земята да държат под контрол всичко. 105 00:12:06,600 --> 00:12:13,080 Времето на Хъбъл е скъпоценна стока. 106 00:12:15,400 --> 00:12:20,200 Обикновено астрономите по света изискват много повече време, отколкото е налично. 107 00:12:23,440 --> 00:12:28,520 Да работи Хъбъл 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, не е лека задача. 108 00:12:30,600 --> 00:12:34,520 Нито дори секунда не може да бъде пропилявана и всички задачи, включително наблюдателни и т.нар. “домакински”, 109 00:12:34,520 --> 00:12:43,440 като например насочване на инструмента и зареждане на нова наблюдателна програма се планират внимателно. 110 00:12:44,960 --> 00:12:50,360 За астрономите най-важните компоненти на Хъбъл са неговите научни инструменти. 111 00:12:50,360 --> 00:12:56,160 В телескопа има две групи инструменти. 112 00:12:59,680 --> 00:13:04,560 Различните инструменти служат за различни цели. Някои са най-добри при правенето на снимки, 113 00:13:08,840 --> 00:13:16,400 а други са идеални при разделянето на светлината от звездите и галактиките, за да образуват подобен на дъга спектър. 114 00:13:16,400 --> 00:13:24,960 Уникалното превъзходство на Хъбъл от местоположението му в Космоса е, че може да наблюдава инфрачервената и ултравиолетовата светлина, 115 00:13:29,520 --> 00:13:34,240 която се филтрира от атмосферата, преди да достигне инструмент на повърхността. 116 00:13:34,240 --> 00:13:40,640 Тези форми на светлината ни разкриват свойства на небесните обекти, които иначе са скрити от нас. 117 00:13:42,920 --> 00:13:50,960 Някои инструменти, като ACS – Усъвършенстваната камера за обзори – са по-добри за ултравиолетови наблюдения, 118 00:13:50,960 --> 00:13:55,360 а други, като NICMOS – Камера в близката инфрачервена област и многообектен спектрограф – са най-добри за инфрачервени наблюдения. 119 00:13:55,360 --> 00:14:00,360 Хъбъл продължава да функционира благодарение на различни механични и електрически компоненти. 120 00:14:01,920 --> 00:14:06,840 Електрическото захранване на телескопа идва от слънчевите панели отстрани, които преобразуват слънчевата светлина в електричество. 121 00:14:06,840 --> 00:14:08,840 Жироскопи, звездни камери и зъбни колела поддържат Хъбъл стабилен и насочен в правилната посока – не твърде близо до Слънцето, 122 00:14:10,000 --> 00:14:15,040 Луната или Земята, защото те могат да повредят светлочувствителните му инструменти, 123 00:14:15,040 --> 00:14:20,120 и абсолютно точно към обекта, който се изучава в продължение на часове. 124 00:14:22,320 --> 00:14:32,160 Хъбъл има много комуникационни антени отстрани, които са нужни, за да изпраща 125 00:14:35,960 --> 00:14:40,400 наблюденията и други данни долу на Земята. 126 00:14:40,400 --> 00:14:44,320 Първо телескопът изпраща данните си до спътник от Проследяващата и предаваща данните спътникова система, 127 00:14:44,320 --> 00:14:48,560 която след това препраща сигнала към Уайт Сандс в Ню Мексико. 128 00:14:52,560 --> 00:14:56,440 Наблюденията се изпращат от NASA в САЩ към Европа, където те се пазят в огромен архив от данни в Мюнхен, Германия. 129 00:14:56,440 --> 00:15:02,120 Нито една самостоятелна държава не може да предприеме толкова обширен проект. 130 00:15:02,120 --> 00:15:06,200 Космическият телескоп Хъбъл е огромно сътрудничество между NASA и ESA 131 00:15:07,560 --> 00:15:10,240 още от най-ранните етапи от живота си. 132 00:15:10,920 --> 00:15:17,240 Телескопът Хъбъл е от първостепенна важност за европейската астрономия. 133 00:15:17,240 --> 00:15:24,200 Европейските астрономи получават 15% от наблюдателното време на Хъбъл, 134 00:15:44,680 --> 00:15:47,240 резултатът от което е хиляди научни публикации през годините. 135 00:15:47,920 --> 00:15:54,000 С Хъбъл работят две групи европейски специалисти. 136 00:15:55,760 --> 00:16:00,760 В момента15 човека от ESA работят в Научния институт при Космическия телескоп в САЩ, 137 00:16:04,520 --> 00:16:09,080 а 20 други съставят Европейския координационен център за Космическия телескоп в Мюнхен, Германия. 138 00:16:10,320 --> 00:16:13,840 ПРИКАЗКА ЗА ПЛАНЕТИТЕ 139 00:16:13,840 --> 00:16:18,400 В Космоса няма граници. 140 00:16:24,400 --> 00:16:30,680 В тази обширна Вселена нашите най-близки родственици са обектите в Слънчевата система. 141 00:16:30,680 --> 00:16:37,000 Споделяме общ произход и обща съдба... 142 00:16:37,000 --> 00:16:46,600 Нашата Слънчева система се е образувала преди около четири и половина милиарда години от огромен газов облак. 143 00:16:48,680 --> 00:16:53,160 По ирония на съдбата, смъртоносната сила на термоядрения взрив 144 00:16:53,840 --> 00:17:00,680 на избухнала наблизо звезда е била пряката причина за нашето създаване. 145 00:17:01,680 --> 00:17:09,840 Вероятно разрушителната сила на взрива е нарушила несигурното равновесие на първичния газов облак. 146 00:17:09,840 --> 00:17:14,920 Така е накарала част от материята да се свие навътре, към центъра на облака, създавайки нова звезда – нашето Слънце, 147 00:17:14,920 --> 00:17:19,240 а незначителна част от свиващата се материя се е превърнала в богатото многообразие от планети, които днес виждаме около нас. 148 00:17:19,240 --> 00:17:26,520 С други думи, ние сме само остатъците от раждането на нашето Слънце. 149 00:17:26,520 --> 00:17:29,680 Планетите са се родил във въртящия се диск от газ и прах, останал след образуването на нашата родителска звезда. 150 00:17:29,680 --> 00:17:36,160 Каменистите планети са се оформили във вътрешната част на Слънчевата система, докато загадъчните газови гиганти са се образували по-далече. 151 00:17:40,080 --> 00:17:44,160 А когато от Слънцето започнал да духа свиреп вятър от раздробени атоми, 152 00:17:49,840 --> 00:17:56,400 а дори може би от близка звезда или свръхнова, 153 00:17:56,400 --> 00:18:02,000 единствено планетите с по-значими размери са успели да задържат газовите си обвивки, 154 00:18:02,000 --> 00:18:07,520 а останките от разреденият облак между планетите са били издухани. 155 00:18:07,520 --> 00:18:12,760 В зоологическата градина на нашата Слънчева система има каменни светове... 156 00:18:12,760 --> 00:18:17,000 ... и гигантски газови планети. 157 00:18:17,000 --> 00:18:24,520 Дори и сега няма точна оценка за това колко материя или колко планети съществуват в Слънчевата система. 158 00:18:24,520 --> 00:18:30,840 След откриването на Плутон през 1930-те г. и нейния спътник Харон през 1970-те г., 159 00:18:30,840 --> 00:18:37,160 астрономите се опитват да разберат дали там, отвъд деветата планета, има още нещо. 160 00:18:37,160 --> 00:18:42,760 През 2003 г. Хъбъл забеляза нещо, което се движеше достатъчно бързо на фона на далечните звезди, 161 00:18:44,080 --> 00:18:47,680 за да бъде обект от Слънчевата система. 162 00:18:47,680 --> 00:18:51,840 Оценките показаха, че то може би има размерите на планета и бе наречено Седна, на името на инуитска богиня. 163 00:18:51,840 --> 00:18:56,080 Вероятният диаметър на Седна е 1500 km, което е около 3/4 от размерите на Плутон, 164 00:18:56,080 --> 00:19:00,760 но от далечното си разстояние изглежда само като малко струпване от пиксели дори за Хъбъл. 165 00:19:03,000 --> 00:19:05,520 Въпреки това, Седна е най-големият обект открит в Слънчевата система след Плутон. 166 00:19:05,520 --> 00:19:11,000 Слънцето се намира на около 15 млрд. km от Седна – 167 00:19:11,000 --> 00:19:13,680 100 пъти по-далече, отколкото е до Земята, 168 00:19:13,680 --> 00:19:18,240 и й доставя толкова светлина и топлина, колкото пълната Луна. 169 00:19:19,160 --> 00:19:24,520 Седна е погълната от вечна и сурова зима. 170 00:19:24,520 --> 00:19:34,000 Седна не е единственият загадъчен обект. 171 00:19:34,000 --> 00:19:41,000 Остатъците от образуването на планетите все още летят навсякъде под формата на астероиди 172 00:19:41,000 --> 00:19:49,920 и комети с най-различни размери и форми. 173 00:19:49,920 --> 00:19:56,080 Понякога орбитите им ги водят към катастрофи. 174 00:20:58,080 --> 00:21:04,240 Космическият телескоп Хъбъл стана свидетел на последния път на кометата Шумейкър-Леви 9... 175 00:21:04,240 --> 00:21:09,000 Когато кометата премина покрай мощното гравитационно поле на Юпитер през 1992 г., тя бе разбита на множество парчета. 176 00:21:09,000 --> 00:21:18,400 Две години по-късно тези фрагменти се завърнаха и се врязаха право в сърцето на атмосферата на Юпитер. 177 00:21:32,000 --> 00:21:36,840 Хъбъл проследи останките от кометата по време на последното им пътешествие и направи снимки със зашеметяващо висока разделителна способност на белезите от удара. 178 00:21:36,840 --> 00:21:40,320 Нашата Земя лесно може да се побере в някоя от тези черни рани. 179 00:22:00,920 --> 00:22:06,680 Често към планетите от Слънчевата система се изпращат космически апарати със сложни инструменти. 180 00:22:06,680 --> 00:22:10,600 Те изследват отблизо тези отдалечени светове. 181 00:22:21,920 --> 00:22:26,600 Хъбъл също служи на тази кауза, като отвори прозорец към нашата Слънчева система, който никога не се затваря. 182 00:22:26,600 --> 00:22:32,520 Ето така за първи път получихме невиждани досега кадри на бурите на други планети, 183 00:22:33,600 --> 00:22:37,840 техните променящи се сезони 184 00:22:37,840 --> 00:22:42,920 и невиждани преди други атмосферни явления, като полярните сияния. 185 00:22:47,320 --> 00:22:51,840 Въпреки че определено Слънчевата система пази още много изненади за нас, 186 00:22:51,840 --> 00:22:55,840 Хъбъл обърна поглед и към другите звезди, за да потърси други планетни системи. 187 00:22:55,840 --> 00:23:01,240 Астрономите едва започват да търсят живот навсякъде във Вселената. 188 00:23:01,240 --> 00:23:07,760 Като начало, те се концентрираха върху намирането на подобни на Земята планети. 189 00:23:07,760 --> 00:23:13,000 През 2001 г. Хъбъл за първи път откри директно атмосфера 190 00:23:15,000 --> 00:23:19,760 около извънслънчева планета и частично определи нейния състав. 191 00:23:19,760 --> 00:23:23,600 Определянето на химичния състав на тези атмосфери един ден 192 00:23:23,600 --> 00:23:33,400 ще ни позволи да търсим следите на живота извън Земята. Всички живи същества дишат, 193 00:23:33,400 --> 00:23:37,400 а това променя състава на атмосферата по начин, който ние вече може да видим. 194 00:23:37,400 --> 00:23:42,400 Астрономите вярват, че съществуват още много планетни системи, които приличат на нашата 195 00:23:42,400 --> 00:23:50,520 и обикалят около други звезди в Галактиката. 196 00:23:52,080 --> 00:23:59,600 Раждането, животът, смъртта и прераждането на звездите продължават в безкраен цикъл, 197 00:24:18,520 --> 00:24:23,680 в който родените от газ и прах светила ще греят милиони и милиарди години, 198 00:24:23,680 --> 00:24:26,360 ще умрат и ще се завърнат като газ и прах, за да образуват нови звезди. 199 00:24:26,360 --> 00:24:30,880 Субпродукти от този непрекъснат процес са планетите и химичните елементи, които правят живота възможен. 200 00:24:35,160 --> 00:24:37,360 В необятната Вселена вечният прилив и отлив на живота продължава. 201 00:24:37,360 --> 00:24:43,920 ЖИВОТЪТ НА ЗВЕЗДИТЕ 202 00:24:43,920 --> 00:24:47,760 Слънцето, този животворен източник на енергия за живота на Земята, е звезда. 203 00:24:47,760 --> 00:24:54,120 Напълно обикновена звезда, 204 00:24:54,120 --> 00:24:57,640 също както милиарди други, които можем да намерим из Галактиката. 205 00:24:57,640 --> 00:25:05,320 Звездата представлява сфера от светещ газ. 206 00:25:05,320 --> 00:25:08,800 Тя се образува от компресиран газов облак и по време на живота си постоянно излъчва енергия, 207 00:25:08,800 --> 00:25:15,240 благодарение на непрекъсната верига от ядрени реакции, които протичат в ядрото й. 208 00:25:15,240 --> 00:25:24,200 В повечето звезди водородните атоми се събират, за да образуват хелий по време на процес, наречен ядрено сливане – 209 00:25:26,120 --> 00:25:30,040 същия процес, който дава енергията на разрушителната ядрена бомба. 210 00:25:30,040 --> 00:25:34,440 Всъщност, звездите са ядрени централи, които превръщат по-леките елементи в тежки в серия от реакции на сливане. 211 00:25:34,440 --> 00:25:39,000 Те продължат да светят, докато горивото им не свърши. 212 00:25:39,000 --> 00:25:43,200 Това е звездният живот: кротко начало и непрекъснато развитие до понякога разрушителен край. 213 00:25:43,200 --> 00:25:49,800 Но как можем да бъдем сигурни за този сценарий, след като звездите надживяват милион и повече пъти хората? 214 00:25:49,800 --> 00:25:52,760 За да проучим жизнения цикъл на организъм на Земята 215 00:25:52,760 --> 00:25:56,680 не трябва да проследяваме задължително целия живот на даден индивид. 216 00:25:56,680 --> 00:26:00,160 Вместо това можем да наблюдаваме едновременно много от тези организми. 217 00:26:00,160 --> 00:26:03,160 Така ще видим всички различни фази от техния живот. 218 00:26:03,160 --> 00:26:08,160 Например, всеки етап от човешкия живот е кратък миг от човешкия опит. 219 00:26:08,160 --> 00:26:10,040 Същото е и със звездите. 220 00:26:10,040 --> 00:26:15,440 Звездите живеят и умират за милиони и дори за милиарди години. 221 00:26:15,440 --> 00:26:17,520 Дори най-кратко живеещите от тях съществуват поне един милион години – 222 00:26:17,520 --> 00:26:22,920 по-дълго от цялата история на човечеството! 223 00:26:22,920 --> 00:26:26,400 Ето защо е абсолютно невъзможно да проследим промените с възрастта на отделни звезди. 224 00:26:39,840 --> 00:26:46,160 За да научим повече за тях, 225 00:26:46,160 --> 00:26:50,760 трябва да наблюдаваме различни звезди във всеки етап от живота им 226 00:26:50,760 --> 00:26:56,960 и да обединим тези парчета в пълен цикъл. 227 00:26:56,960 --> 00:27:09,320 Бляскавите кадри, които телескопът Хъбъл засне, документираха буйното раждане на звездите 228 00:27:49,560 --> 00:27:53,320 и показаха много удивителни картини в цветни детайли. 229 00:27:53,320 --> 00:27:57,840 За да разберем събитията, които са създали нашата Слънчева система, можем да използваме 230 00:27:57,840 --> 00:28:02,000 раждането на звезди в близки звездни “родилни домове” като машина на времето. 231 00:28:08,280 --> 00:28:12,840 За да получи тази информация, често Хъбъл е трябвало да работи упорито, защото тези важни моменти 232 00:28:12,840 --> 00:28:16,840 от нашия генезис лежат скрити зад завесата от нежно светещи, пълни с прах молекулярни облаци, в които се раждат звездите. 233 00:28:24,000 --> 00:28:28,160 Точно сега навсякъде във Вселената се образуват звезди. 234 00:28:28,160 --> 00:28:33,240 Огромни светещи стълбове от прашен водороден газ бдят над тези люлки, 235 00:28:33,240 --> 00:28:38,280 окъпани в светлината на близки, новородени звезди. 236 00:28:38,280 --> 00:28:45,800 Способността на Хъбъл да наблюдава инфрачервената светлина му позволява да проникне отвъд газа и праха 237 00:28:51,560 --> 00:28:56,680 и да разкрие новородените звезди, както никой преди. 238 00:28:56,680 --> 00:29:01,040 Едно от най-вълнуващите от многобройните открития на Хъбъл бе наблюдението на прахов диск, 239 00:29:01,040 --> 00:29:10,080 който заобикаля няколко новородени звезди дълбоко в мъглявината Орион. 240 00:29:16,640 --> 00:29:19,840 Всъщност тук виждаме раждането на нова слънчева система, в която най-накрая ще се образуват планети. 241 00:29:19,840 --> 00:29:25,200 Също както се е случило и с нашата преди четири и половина милиарда години. 242 00:29:25,200 --> 00:29:29,800 През първите етапи от живота си, звездите могат да се захранват с газ от родителския облак. 243 00:29:34,800 --> 00:29:41,120 Материята, която пада към звездата, образува мехурчета и дори потоци, 244 00:29:41,120 --> 00:29:46,280 когато се затопля и изхвърля надалеч, следвайки оста на въртене на звездата като ос на колело. 245 00:29:52,360 --> 00:29:57,440 Често от един и същи газово-прахов облак се раждат много звезди. 246 00:29:59,120 --> 00:30:08,000 Някои от тях могат да останат заедно за цял живот и да еволюират заедно, 247 00:30:08,000 --> 00:30:15,720 също както вие запазвате приятелите си от детинство. 248 00:30:15,720 --> 00:30:19,600 Така че звездите в звездния куп ще имат една и съща възраст, но различни маси. 249 00:30:19,600 --> 00:30:28,120 А това означава, че ги очакват твърде различни съдби. 250 00:30:29,520 --> 00:30:33,520 Човешкият живот е дълъг колкото намигване, в сравнение с живота на звездите. 251 00:30:33,520 --> 00:30:39,760 Така че преминаването в друг етап от звездния живот може да бъде наблюдавано само по случайност. 252 00:30:39,760 --> 00:30:46,000 За петнадесетте си години продуктивен живот Хъбъл ни позволи да наблюдаваме остаряването на някои звезди в реално време. 253 00:30:46,000 --> 00:30:51,680 Телескопът засне поразителни “филми”, чрез които станахме свидетели 254 00:30:51,680 --> 00:30:59,520 на звездната промяна за това кратко астрономическо време. 255 00:30:59,520 --> 00:31:03,680 Най-масивните звезди завършват своя живот с катаклизъм, 256 00:31:03,680 --> 00:31:08,520 като разрушават сами себе си в гигантски звездни експлозии, известни като свръхнови. 257 00:31:08,520 --> 00:31:15,760 В продължение на няколко славни месеца, всяка една от тях се превръща в най-яркия обект в цялата Вселена, 258 00:31:15,760 --> 00:31:25,040 като заслепява всички останали звезди в родителската й галактика. 259 00:31:27,160 --> 00:31:30,640 След като бе изведен на орбита през 1990 г., телескопът Хъбъл започна да наблюдава развиващата се драма в свръхновата 1987А – 260 00:31:30,640 --> 00:31:36,120 най-близката избухнала звезда за нашето съвремие. 261 00:31:36,120 --> 00:31:43,120 Телескопът проследяваше пръстена от газ, който заобикаля звездната останка. 262 00:31:43,120 --> 00:31:48,680 Хъбъл засне появяването на ярки петна в пръстена, подобни на скъпоценни камъни в огърлица. 263 00:31:48,680 --> 00:31:54,080 Тези космически перли са осветени от свръхзвукови удари, породени от избухването на звездата. 264 00:31:54,080 --> 00:31:58,640 Останките от една избухнала звезда могат да крият мощен двигател. 265 00:31:58,640 --> 00:32:02,040 Хъбъл изследва загадъчното сърце на мъглявината Рак – парцаливата останка от експлодирала звезда, 266 00:32:02,040 --> 00:32:05,800 живописно описана от китайски астрономи през 1054 г. – и разкри динамичния й център. 267 00:32:05,800 --> 00:32:10,240 Най-вътрешните райони на мъглявината приютяват специален вид звезда – пулсар. 268 00:32:10,240 --> 00:32:14,280 Тази звезда се върти и излъчва сноп светлина, също като морски фар. 269 00:32:14,280 --> 00:32:18,600 Това подхранва обширната мъглявина от газ и прах, която я заобикаля. 270 00:32:18,600 --> 00:32:22,320 Но не всички звезди завършват своя живот толкова бурно. 271 00:32:22,320 --> 00:32:29,320 Звездите, подобни на Слънцето, изстиват, след като свършат водорода си. 272 00:32:29,320 --> 00:32:34,080 Центърът колапсира върху себе си и най-тежките елементи изгарят, 273 00:32:35,880 --> 00:32:44,880 което кара външните слоеве да се разширят и да изтекат бавно в пространството. 274 00:32:44,880 --> 00:32:50,120 Този етап от живота на звездите се нарича “червен гигант”. 275 00:32:50,120 --> 00:32:54,320 Нашето Слънце ще се превърне в червен гигант след няколко милиарда години. 276 00:32:54,320 --> 00:32:59,720 Тогава то ще се разшири и ще погълне Меркурий, Венера и нашата планета. 277 00:32:59,720 --> 00:33:05,360 Но тези звезди все още не са приключили. Те все още могат да се превърнат в нещо необикновено... 278 00:33:07,000 --> 00:33:09,440 Точно преди последния си дъх, звездите като Слънцето показват за последно цялото си великолепие. 279 00:33:09,440 --> 00:33:14,200 В последните етапи от ядрено сливане звездните ветрове карат червения гигант 280 00:33:14,200 --> 00:33:17,520 да се раздуе до огромни размери. 281 00:33:17,520 --> 00:33:24,920 Оголеното сърце на звездата в центъра залива 282 00:33:32,120 --> 00:33:36,920 газовата обвивка със силна светлина и я кара да свети. 283 00:33:36,920 --> 00:33:44,840 В очите на първите астрономи, които са наблюдавали с телескоп 284 00:33:44,840 --> 00:33:51,720 тези удивителни конструкции, те са приличали на новооткритата планета Уран. 285 00:34:13,000 --> 00:34:18,080 Поради тази причина станали известни като планетарни мъглявини. 286 00:34:18,080 --> 00:34:24,160 Острото зрение на Хъбъл показва, че планетарните мъглявини са като снежинките: нито една не си прилича с останалите. 287 00:34:24,160 --> 00:34:32,280 Внушителната колекция от планетарни мъглявини на телескопа Хъбъл показва изненадващо сложни, 288 00:34:32,280 --> 00:34:38,000 светещи детайли: въртележки, въртящи се струи, елегантни чашковидни форми, 289 00:34:38,000 --> 00:34:44,320 бурета и дори сопла на ракетни двигатели. 290 00:34:44,320 --> 00:34:50,320 От безпрецедентното си местоположение високо над земната атмосфера, Хъбъл е единственият телескоп, 291 00:34:50,320 --> 00:34:54,920 който може да наблюдава с подробности издутите външни обвивки на тези умиращи звезди. 292 00:34:54,920 --> 00:34:59,160 Сега ще се разходим между снимките на Хъбъл от 1994 г. до 2002 г. 293 00:34:59,160 --> 00:35:03,040 Една от най-големите загадки на съвременната астрофизика е как една толкова обикновена 294 00:35:08,720 --> 00:35:15,600 и сферична газова топка, каквато е нашето Слънце, може да породи тези сложни структури!!! 295 00:35:15,600 --> 00:35:20,920 При някои планетарни мъглявини изглежда като че ли градинска пръскачка 296 00:35:20,920 --> 00:35:27,560 е разпръснала струите си в противоположни посоки. 297 00:35:27,560 --> 00:35:33,760 Или може би тези удивителни нишки са изваяни от магнитното поле на 298 00:35:33,760 --> 00:35:36,600 звезда-компаньон, която събира изхвърления газ в струи? 299 00:35:36,600 --> 00:35:40,520 Каквато и да е причината за тяхното създаване, тези ефимерни космически цветя се разтварят в пространството едва за около десет хиляди години. 300 00:35:40,520 --> 00:35:47,520 Точно както истинските цветя наторяват почвата около тях, когато се разлагат, 301 00:35:47,520 --> 00:35:54,800 химическите елементи, произведени в звездата по време на живота й се разпръсват чрез планетарната мъглявина 302 00:35:54,800 --> 00:36:00,360 в околното пространство и го обогатяват с първичната материя, нужна за зараждането на звезди, 303 00:36:00,360 --> 00:36:06,600 планети и вероятно дори живот. 304 00:36:06,600 --> 00:36:17,000 Поради краткото си за космическите мащаби време на живот, 305 00:36:33,640 --> 00:36:38,800 във всеки един момент в Млечния път съществуват не повече от 15000 планетарни мъглявини. 306 00:36:38,800 --> 00:36:46,040 Най-трайната останка от умрялата звезда е малкото сърце, което оставя след себе си. 307 00:36:46,040 --> 00:36:53,080 Познати като бели джуджета, тези изключително плътни звезди с размерите на Земята 308 00:36:53,080 --> 00:36:59,120 са обречени да прекарат вечността като постепенно разпръскват остатъчната си топлина в пространството, 309 00:36:59,120 --> 00:37:05,240 докато най-накрая след милиарди години достигнат до смразяващите -270О С на Космоса. 310 00:37:05,240 --> 00:37:10,240 КОСМИЧЕСКИ СБЛЪСЪЦИ 311 00:37:29,000 --> 00:37:35,120 Ние живеем в огромна звездна система, или галактика, позната като Млечния път. 312 00:37:36,640 --> 00:37:43,080 Погледната отвън, Галактиката е гигантска спирала, която се състои от център, обгърнат от дълги ръкави. 313 00:37:43,080 --> 00:37:45,160 Цялата система се върти бавно. Тя се състои от огромни количества газ и прах, 314 00:37:45,160 --> 00:37:52,680 които можем да видим, и неизвестно вещество, наречено тъмна материя, което е невидимо за нас. 315 00:37:53,680 --> 00:38:00,360 Далеч от центъра, в един от ръкавите в предградията на Млечния път, 316 00:38:00,360 --> 00:38:08,400 се намира мъничка звездна система: нашият дом – Слънчевата система. 317 00:38:08,560 --> 00:38:16,000 Когато погледнем нагоре в ясна нощ, можем да видим около 5000 от най-близките звезди. 318 00:38:27,160 --> 00:38:31,800 Нашите очи са неспособни да видят по-далече от хиляда светлинни години, защото праховото одеало закрива 319 00:38:31,840 --> 00:38:37,280 пространството и отслабва светлината от далечните звезди. 320 00:38:40,120 --> 00:38:46,400 Така че без телескоп, ние можем да видим съвсем малка част от 100 000 св. г. широкия Млечен път. 321 00:38:46,400 --> 00:38:51,520 Нашата Галактика съдържа стотици милиарди звезди и много от тях са подобни на нашето Слънце! 322 00:38:53,960 --> 00:39:00,680 Въпреки че това е едно почти неизмеримо число, то е само началото. 323 00:39:01,360 --> 00:39:07,000 Астрономите вярват, че във Вселената съществуват повече от сто милиарда галактики. Но колко звезди са това? 324 00:39:07,000 --> 00:39:10,440 В шепа пясък има около 50 000 отделни пясъчни зрънца. Въпреки това, на целия плаж 325 00:39:30,920 --> 00:39:34,880 има достатъчно песъчинки, за да представят само звездите на Млечния път. 326 00:39:34,880 --> 00:39:39,000 Във Вселената има толкова много звезди, че за да достигнем близо до точното число 327 00:39:39,000 --> 00:39:44,080 ще трябва да преброим всички песъчинки по всички плажове по Земята! 328 00:39:44,880 --> 00:39:47,000 Нека вземем едно зрънце пясък с диаметър 1 mm и го поставим тук, за да изобразява размерите на Слънцето. 329 00:39:47,000 --> 00:39:53,160 Ако започнем да се движим към най-близката звезда, ще трябва да вървим през по-голямата част от деня, 330 00:40:01,920 --> 00:40:05,880 защото тя ще се намира почти на 30 km. 331 00:40:05,880 --> 00:40:12,920 Галактиките са предимно огромни струпвания от празнота. 332 00:40:12,920 --> 00:40:20,640 Ако съберем всичките звезди в Млечния път заедно, 333 00:40:20,640 --> 00:40:23,400 те лесно ще се поберат в пространството между Слънцето и най-близката звезда. 334 00:40:23,400 --> 00:40:28,000 Всъщност, за да запълним напълно този обем, 335 00:40:28,800 --> 00:40:35,000 ще са ни нужни всички звезди от всички галактики в цялата Вселена!!! 336 00:40:35,000 --> 00:40:42,320 Когато гледаме към нощното небе, Вселената ни изглежда неподвижна. 337 00:41:26,520 --> 00:41:32,840 Това е така, защото нашият живот е само една малка капка във вселенския океан от време. 338 00:41:32,840 --> 00:41:40,880 Всъщност, Вселената е в непрекъснато движение, но за да го забележим в нощното небе, 339 00:41:40,880 --> 00:41:51,920 ще ни е нужно да наблюдаваме много по-дълго време, отколкото е един човешки живот. 340 00:42:08,640 --> 00:42:14,200 Ако имаме достатъчно време, ще видим как звездите и галактиките се преместват. 341 00:42:14,200 --> 00:42:17,520 Звездите се въртят около центъра на Млечния път, а галактиките се привличат една друга поради собствената си гравитация. 342 00:42:17,520 --> 00:42:22,720 Понякога дори се сливат. Хъбъл наблюдава много подобни съединения. 343 00:42:22,720 --> 00:42:28,800 Като исполински кораби във величествената нощ, галактиките се приближават все по близо, 344 00:42:28,800 --> 00:42:34,560 докато взаимното им гравитационно взаимодействие не започне да ги извива в сложни фигури, които накрая 345 00:42:34,560 --> 00:42:39,160 се преплитат необратимо. Това е един необятен космически танц, чиито хореограф е гравитацията. 346 00:42:39,160 --> 00:42:46,720 Когато две галактики се сливат, процесът не прилича на автомобилна катастрофа или на два милиарда топки, които се удрят една в друга. 347 00:42:46,720 --> 00:42:51,920 Изглежда много повече като преплитане на пръсти. 348 00:42:51,920 --> 00:42:56,400 Повечето от звездите ще останат незасегнати от сблъсъка. 349 00:42:56,400 --> 00:43:01,240 Най-лошото, което може да им се случи, е гравитацията да ги изхвърли надалеч, заедно с прах и газ 350 00:43:03,640 --> 00:43:07,760 и да образуват дълги серпантини, които се разпростират на стотици хиляди светлинни години и дори повече. 351 00:43:07,760 --> 00:43:15,800 Отдадени на смъртоносната си гравитационна прегръдка, двете галактики ще продължат да се въртят една около друга, 352 00:43:19,720 --> 00:43:25,240 като изхвърлят повече газ и прах към опашките се. Най-накрая, след милиарди години, 353 00:43:25,240 --> 00:43:31,320 двете галактики ще се превърнат в една единствена. 354 00:43:31,320 --> 00:43:34,040 Смята се, че много от галактиките, които наблюдаваме днес, включително и Млечния път, 355 00:43:34,040 --> 00:43:40,360 са се образували вследствие на сливане на по-малки галактики в продължение на милиарди години. 356 00:43:40,360 --> 00:43:45,920 Поради колосалните взаимодействия между галактиките, в обширните газови облаци започва звездообразуване 357 00:43:45,920 --> 00:43:50,160 под формата на фойерверки и така се създават бляскави сини звездни купове. 358 00:43:50,160 --> 00:43:55,520 В момента нашият Млечен път се приближава към най-близката до нас голяма галактика – Андромеда 359 00:43:56,200 --> 00:44:00,680 със скорост от почти 500 000 km/h и след 3 млрд. г. 360 00:44:01,880 --> 00:44:05,440 ще се ударят челно. 361 00:44:05,440 --> 00:44:13,640 Директният сблъсък ще предизвика удивително сливане на двете галактики, 362 00:44:32,600 --> 00:44:40,960 след което Млечния път няма повече да бъда спиралната галактика, с която сме свикнали. 363 00:44:40,960 --> 00:44:45,880 Вместо това, тя ще еволюира в огромна елиптична галактика, 364 00:44:45,880 --> 00:44:50,880 която ще съдържа всички звезди от нашата Галактика и от Андромеда. 365 00:44:50,880 --> 00:44:54,120 Гледано от Земята, вероятно сливането им ще изглежда така. 366 00:44:54,120 --> 00:44:59,840 Въпреки че това няма да се случи още дълго време, 367 00:45:05,320 --> 00:45:07,280 в природата съществуват и действат други тъмни сили, дори още докато си говорим... 368 00:45:07,760 --> 00:45:10,960 ЧУДОВИЩА В КОСМОСА 369 00:45:11,240 --> 00:45:13,680 Черните дупки са загадъчните злодеи на Вселената, които поглъщат всичко, изпречило се на пътя им и не му позволяват да избяга. 370 00:45:15,040 --> 00:45:19,960 Така че за астрономите сърцето на черната дупка е съвършено непознато. 371 00:45:20,880 --> 00:45:25,320 Никаква информация не може да излезе извън гравитационната й крепост. 372 00:45:25,880 --> 00:45:27,680 Няма начин да разберем какво става вътре. 373 00:45:28,960 --> 00:45:34,000 Дори и светлината не може да се измъкне. Тогава всъщност откъде знаем, че те съществуват? 374 00:45:35,680 --> 00:45:37,880 Черните дупки не могат да бъдат наблюдавани директно. 375 00:45:38,880 --> 00:45:45,680 Въпреки това астрономите могат да изследват непряко ефектите, които предизвикват, 376 00:45:49,440 --> 00:45:54,040 защото нещото, с което те разполагат в изобилие, е гравитацията. 377 00:45:54,040 --> 00:45:58,200 Високата разделителна способност на Хъбъл разкри драматичните им разрушителни ефекти върху заобикалящия ги свят. 378 00:45:58,200 --> 00:46:04,800 И не само гравитацията. Астрономите откриха, че когато материята е достатъчно добре уплътнена около 379 00:46:04,800 --> 00:46:12,000 черната дупка, тя може да звъни като звънче. 380 00:46:12,000 --> 00:46:17,040 Това е истинската нота, която е изпяла черна дупка, намираща се на 250 млн. св.г. от Земята. 381 00:46:17,040 --> 00:46:22,040 Този звук се отразява в диска от материя, който заобикаля черната дупка и е бил изменен, 382 00:46:22,040 --> 00:46:29,440 за да влезе в диапазона на човешкия слух. В действителност, звукът е с 57 октави по-нисък от нотата до. 383 00:46:33,440 --> 00:46:38,000 Астрономите смятат, че черните дупки са сингулярности – прости точки в пространството. 384 00:46:38,000 --> 00:46:45,880 Без обем, без размери, но с безкрайна плътност! 385 00:46:45,880 --> 00:46:53,080 Те могат да се образуват при крайното свиване на масивни звезди, които са много по-големи от Слънцето. 386 00:46:53,080 --> 00:46:56,920 Звездният труп, останал след смъртта и свиването на масивната звезда, може да бъде толкова тежък, че нито една природна сила 387 00:46:56,920 --> 00:47:01,320 да не може да го удържи да се свие под действието на собствената си тежест в безкрайно малък обем. 388 00:47:01,320 --> 00:47:05,880 Въпреки че привидно материята е изчезнала и е натъпкана в нищото, 389 00:47:05,880 --> 00:47:11,000 тя все още мощно привлича с гравитацията си звездите и други обекти, които ако дойдат твърде близо, също могат да изчезнат. 390 00:47:20,600 --> 00:47:23,760 За всяка черна дупка съществува точка, от която няма връщане назад, наречена хоризонт на събитията. 391 00:47:23,760 --> 00:47:29,520 След като нещо – например близка звезда – е привлечено зад тази точка, то никога повече няма да бъде видяно. 392 00:47:29,520 --> 00:47:38,120 По своя път към хоризонта на събитията обречената звезда се движи по фатална, спирална орбита. 393 00:47:38,120 --> 00:47:42,800 Когато звездата се приближи дори още по-близо до черната дупка, 394 00:47:42,800 --> 00:47:46,960 по близката й страна изпитва по-голямо привличане, отколкото останалата част от звездата, 395 00:47:46,960 --> 00:47:54,000 така че тя се издува и разтяга към дупката докато... 396 00:48:05,560 --> 00:48:10,600 ... безмилостните приливни сили не я разкъсат и погълнат. 397 00:48:10,600 --> 00:48:18,240 Тези обекти имат още по-чудати способности – 398 00:48:18,240 --> 00:48:25,560 изкривяване на пространството и времето, което деформира и забавя дори хода на времето. 399 00:48:25,560 --> 00:48:29,520 Всички обекти с маса деформират структурата на пространството и времето, но черните дупки го правят в много по-висока степен. 400 00:48:35,600 --> 00:48:39,440 Според прочутата теория на Общата относителност на Айнщайн, 401 00:48:39,440 --> 00:48:42,880 един безстрашен пътешественик, който посети черна дупка и влезе зад хоризонта на събитията, 402 00:48:42,880 --> 00:48:50,000 без да бъде погълнат, най-накрая ще се завърне по-млад, отколкото хората, които е оставил зад себе си. 403 00:48:50,000 --> 00:48:57,600 Може би най-любопитните обекти, за които астрономите предполагат, са червейните дупки. 404 00:48:59,880 --> 00:49:06,400 Този вид дупки са преки пътища през пространството и времето от една точка във Вселената до друга. 405 00:49:06,400 --> 00:49:10,520 Ако съществуват, може би един ден червейните дупки ще позволят да пътуваме от една област на Космоса до друга много по-бързо, 406 00:49:10,520 --> 00:49:15,120 отколкото светлината би изминала същото разстояние в нормалното пространство. 407 00:49:15,120 --> 00:49:20,160 Хъбъл доказа, че най-вероятно в центровете на галактиките съществуват черни дупки. 408 00:49:21,520 --> 00:49:28,240 В центъра на Млечния път също има: гигантска, 409 00:49:28,240 --> 00:49:35,960 свръхмасивна Черна дупка, която може би е милиони пъти по-масивна от тези, които се зараждат при свиването на масивни звезди. 410 00:49:35,960 --> 00:49:41,080 Вероятно тя се е образувала от сливания на множество черни дупки с размерите на звезди, по време на дългата Галактична история. 411 00:49:41,080 --> 00:49:49,080 Когато две галактики се сливат, черните дупки в центровете им ще изпълнят сложен танц. 412 00:49:50,760 --> 00:49:55,680 Дълго след като галактиките са се смесили, 413 00:49:55,680 --> 00:49:57,760 черните им дупки продължават да обикалят една около друга в продължение на стотици милиони години, 414 00:49:57,760 --> 00:50:04,080 докато накрая се слеят в една-единствена, масивна черна дупка. 415 00:50:04,080 --> 00:50:08,360 Този краен процес е толкова мощен, че е способен да промени структурата на пространство-времето, така че ние да го наблюдаваме 416 00:50:08,360 --> 00:50:11,160 от Земята с помощта на новите телескопи за гравитационни вълни или от орбита, благодарение на специални космически апарати. 417 00:50:11,160 --> 00:50:15,960 Въпреки това, в сравнение с милионите години, които трябват на две галактики, за да се слеят, 418 00:50:18,720 --> 00:50:22,120 финалният катаклизъм в ядрата им е относително кратък. Така че шансовете ни да видим подобно събитие са малки. 419 00:50:22,120 --> 00:50:27,840 До преди 50 г. астрономите смятаха, че Вселената е спокойно място. 420 00:50:27,840 --> 00:50:32,440 Но това е далече от истината... 421 00:50:32,440 --> 00:50:38,720 Пространството често се разтриса от бурни събития: катаклизмични избухвания на свръхнови, 422 00:50:39,400 --> 00:50:47,960 сливания на цели галактики и страшни потоци енергия, 423 00:50:47,960 --> 00:50:55,440 дължащи се на огромното количество материя, което пада в черните дупки... 424 00:50:55,440 --> 00:51:02,360 Откриването на квазарите ни даде пръв ясен поглед към тази бъркотия... 425 00:51:04,240 --> 00:51:08,800 В наземните телескопи квазарите изглеждат като нормални звезди. 426 00:51:08,800 --> 00:51:13,400 В началото астрономите мислеха, че те са точно това и ги нарекоха “звездопододобни” обекти. 427 00:51:13,400 --> 00:51:17,840 Но в действителност квазарите са много по-ярки и отдалечени от звездите... 428 00:51:17,840 --> 00:51:23,000 Те светят по-ярко от 1000 нормални галактики и се захранват от свръхмасивни черни дупки. 429 00:51:23,000 --> 00:51:27,400 Звездите, които обикалят твърде близо, се разпадат на парчета и се втичат в квазара както вода в огромен космически сифон. 430 00:51:28,120 --> 00:51:32,000 Въртящият се по спирала газ образува дебел диск, който се загрява до милиони градуси от свободно падащото си движение към черната дупка. 431 00:51:32,000 --> 00:51:35,120 Газът изхвърля енергията си в пространството над и под диска под формата на чудовищни струи. 432 00:51:35,120 --> 00:51:40,360 Квазарите се намират в най-различни видове галактики, много от които свирепо се сливат. 433 00:51:40,360 --> 00:51:42,960 Може би съществуват различни механизми, които предизвикват образуването им. 434 00:51:42,960 --> 00:51:47,080 Сблъсъците на галактики може да предизвика раждането на квазари, 435 00:51:47,080 --> 00:51:51,560 но Хъбъл показа, че дори и привидно спокойни галактики ги приютяват. 436 00:51:53,560 --> 00:52:01,080 Но квазарите не са единствените високоенергетични обекти, които астрономите са открили... 437 00:52:02,800 --> 00:52:06,280 Изненадващо откритие е нещо, което откриваш, докато търсиш нещо съвсем различно. 438 00:52:06,280 --> 00:52:13,600 Подобни открития често са променяли развоя на събитията в астрономията. 439 00:52:13,600 --> 00:52:19,880 Избухванията в гама-лъчи случайно бяха открити през 1960-те г. от американски военни спътници, 440 00:52:19,880 --> 00:52:24,760 които са следили за тайни ядрени опити в СССР. 441 00:52:24,760 --> 00:52:31,280 Вместо да открият най-мощната детонация, предизвикана от хората, 442 00:52:32,880 --> 00:52:39,360 те засякоха най-мощните взривове в цялата Вселена... 443 00:52:39,360 --> 00:52:47,520 Тези изненадващо енергетични експлозии от гама-лъчи са били регистрирани поне веднъж на ден от най-различни посоки в небето. 444 00:52:47,520 --> 00:52:52,080 Въпреки че те траят едва няколко секунди, 445 00:52:53,120 --> 00:53:02,400 енергията, която освобождават е равна на енергията, излъчена от целия Млечен път за два века. 446 00:53:08,760 --> 00:53:16,000 Гама-лъчите са невидими за човешкото око. За да ги видим, се нуждаем от специални инструменти. 447 00:53:16,000 --> 00:53:25,240 В продължение на 30 г. никой не знаеше какво предизвиква тези експлозии. 448 00:53:34,000 --> 00:53:38,680 От Земята ние виждахме куршума в гама-лъчи, без да можем да видим пушката, която го е изстреляла. 449 00:53:38,680 --> 00:53:44,000 Заедно с много други телескопи в света, Хъбъл търсеше тези димящи дула много години наред. 450 00:53:44,000 --> 00:53:49,120 Той наблюдаваше мястото в небето, на което е било видяно гама-избухването и се опитваше да намери някакъв обект там. 451 00:53:50,320 --> 00:53:55,520 Но всички усилия бяха напразни, докато... 452 00:53:55,520 --> 00:54:04,240 През 1999 г. наблюденията на Хъбъл помогнаха много при откритието, че тези чудовищни взривове се случват в отдалечени галактики. 453 00:54:23,000 --> 00:54:27,360 Причината може да е в избухването при последното катаклизмично свиване на масивни звезди... 454 00:54:27,360 --> 00:54:33,440 ... или в драматичните околности на два много плътни обекта, като черни дупки или черна дупка и неутронна звезда. 455 00:54:35,560 --> 00:54:41,880 Наистина черните дупки са едни от най-екзотичните обекти във Вселената. 456 00:54:41,880 --> 00:54:48,240 Точно както въздействат на веществото, те могат да се проявят и по други зрелищни начини, 457 00:54:50,120 --> 00:54:52,720 защото техните изключително силни гравитационни полета могат да изкривят светлината. 458 00:54:52,720 --> 00:54:58,880 Всъщност, светлинните лъчи, които минават близо до черната дупка няма да пътуват по права линия, 459 00:54:58,880 --> 00:55:04,480 ами ще поемат по нов път, като по този начин създават естествен телескоп, който може да се взира много по-далече в пространството, отколкото до сега е било възможно. 460 00:55:04,480 --> 00:55:10,560 ГРАВИТАЦИОННИ ИЛЮЗИИ 461 00:55:11,080 --> 00:55:18,240 Също както скитникът в пустинята вижда миражи, когато светлината от отдалечени обекти 462 00:55:18,240 --> 00:55:25,040 се изкривява от горещия въздух и трепти точно над пясъка, така и във Вселената също можем да видим различни странни видения. 463 00:55:25,280 --> 00:55:30,080 Миражите, които виждаме с модерните телескопи, като космическия телескоп Хъбъл, не са причинени от горещия въздух, 464 00:55:30,080 --> 00:55:33,480 а от отдалечени купове от галактики – огромни струпвания от вещество. 465 00:55:34,960 --> 00:55:42,000 Преди много време някои хора са вярвали, че Земята е плоска. 466 00:55:44,320 --> 00:55:47,920 Това до известна степен е разбираемо – в нашия ежедневен живот ние не можем да видим кривината на планетата. 467 00:55:48,600 --> 00:55:53,720 Самото пространство също е изкривено, но ние също не можем да го видим в звездната нощ. 468 00:55:54,320 --> 00:55:59,360 Но кривината на пространството създава явления, които можем да наблюдаваме... 469 00:56:01,880 --> 00:56:06,080 Едно от предсказанията на Алберт Айнщайн е, че гравитацията деформира пространството и по този начин изкривява светлинните лъчи, 470 00:56:13,960 --> 00:56:16,920 също както вълните в езерце рисуват изкривени шестоъгълни шарки по пясъчното му дъно. 471 00:56:23,000 --> 00:56:26,840 Светлината, която идва от отдалечените галактики, се изкривява и усилва от гравитационното поле 472 00:56:27,520 --> 00:56:29,240 на масивни галактични купове преди да достигне Земята. 473 00:56:30,520 --> 00:56:34,920 Ефектът е все едно че гледаш през огромна лупа, а резултатъ е наречен изкривяване на светлината от гравитационна леща. 474 00:56:35,760 --> 00:56:40,080 Странните форми, които светлинните лъчи рисуват, когато заобикалят тежки обекти 475 00:56:40,080 --> 00:56:43,360 зависи от природата на тялото-лупа. Така обектът от задния фон може да се яви с най-различни външни видове. 476 00:56:43,360 --> 00:56:47,760 Пръстени на Айнщайн, когато цялото изображение е обхванато и свито в светлинни кръгове... 477 00:56:47,760 --> 00:56:53,000 многобройни обекти, които са призрачни клонинги на оригиналната далечна галактика... 478 00:56:53,000 --> 00:56:56,000 или изкривени като банани дъги. 479 00:57:13,160 --> 00:57:19,960 През 1915 г. Айнщайн е разбрал, че този ефект може да съществува в Космоса 480 00:57:19,960 --> 00:57:23,280 и е смятал, че никога не може да се наблюдава от Земята. 481 00:57:37,440 --> 00:57:41,680 Въпреки това през 1919 г. неговите пресмятания са доказани. 482 00:57:41,680 --> 00:57:49,160 По време на експедиция по повод на слънчево затъмнение до остров Принсипал близо до западния бряг на Африка 483 00:58:06,160 --> 00:58:13,360 ръководена от известния британски астроном Артър Едингтън 484 00:58:13,360 --> 00:58:18,760 са били измерени местоположенията на звезди, които се намирали близо до затъмнения слънчев диск. 485 00:58:30,800 --> 00:58:34,040 Така било открито, че звездите са се преместили с малко, но измеримо разстояние настрани в небето, 486 00:58:34,040 --> 00:58:40,440 в сравнение с когато Слънцето не е наблизо. 487 00:58:40,440 --> 00:58:43,160 В наши дни слабите гравитационни образи на обектите от далечната Вселена се наблюдават с най-добрите телескопи по Земята и, 488 00:58:43,840 --> 00:58:48,120 разбира се, с острото зрение на Хъбъл. 489 00:58:48,120 --> 00:58:52,120 Той бе първият телескоп, който различи детайли в многобройните арки 490 00:58:52,120 --> 00:58:56,720 и разкри директно формата и вътрешната структура на изкривените обекти от фона. 491 00:58:58,280 --> 00:59:04,760 През 2003 г. астрономите откриха, че загадъчната светлинна дъга на една от снимките на Хъбъл, е най-големият, 492 00:59:04,760 --> 00:59:08,000 най-яркият и най-горещият район на звездообразуване, наблюдаван някога в Космоса. 493 00:59:08,000 --> 00:59:12,960 За да може пространството да се изкриви толкова силно, че ние да го наблюдаваме 494 00:59:13,680 --> 00:59:19,920 дори с удивителната разделителна способност на Хъбъл, са нужни изключително масивни обекти, 495 00:59:19,920 --> 00:59:27,680 например купове от галактики. 496 00:59:33,680 --> 00:59:40,120 И досега гравитационните лещи са били наблюдавани предимно около галактични купове, 497 00:59:41,760 --> 00:59:46,840 които представляват струпвания от стотици и хиляди галактики, 498 00:59:46,840 --> 00:59:51,160 като по този начин образуват най-обширните гравитационно свързани структури във Вселената. 499 00:59:57,400 --> 01:00:03,040 Астрономите знаят, че веществото, което ние виждаме във Вселената е съвсем малък процент от пълната маса, която трябва да се намира в нея. 500 01:00:03,040 --> 01:00:08,240 Защото материята упражнява гравитационна сила, 501 01:00:08,240 --> 01:00:14,320 а видимите обекти просто не са достатъчни, за да задържат галактиките и куповете от галактики заедно. 502 01:00:33,400 --> 01:00:39,800 Степента на изкривяване на образите зависи от пълната маса на лещата 503 01:00:39,800 --> 01:00:45,120 и по този начин ефектът на гравитационната леща може да се използва за претегляне на куповете и разбиране на разпределението на скритата тъмна материя. 504 01:00:45,960 --> 01:00:50,560 Върху ясните снимки на Хъбъл ние можем съвсем лесно и на око да съвместим различните дъги, които идват от една и съща галактика от фона. 505 01:00:50,560 --> 01:00:55,200 Този процес позволява на астрономите да изучават в детайли ранните галактики, 506 01:00:55,200 --> 01:00:59,760 които се намират твърде далече, за да бъдат видени със съвременните телескопи и технологии. 507 01:00:59,760 --> 01:01:04,280 Гравитационната леща може за действа дори и като естествен телескоп. През 2004 г. 508 01:01:05,040 --> 01:01:09,680 Хъбъл откри най-отдалечената галактика в познатата ни Вселена, 509 01:01:09,680 --> 01:01:16,360 като използва увеличението от съвсем същата гравитационна леща в Космоса. 510 01:01:16,360 --> 01:01:22,360 РАЖДАНЕ И СМЪРТ НА ВСЕЛЕНАТА 511 01:01:22,360 --> 01:01:27,160 Светлината може да пътува през пространството с най-високата скорост, която някога може да бъде достигната, но това все още е крайна скорост. 512 01:01:27,160 --> 01:01:33,560 Това означава, че светлинните лъчи се нуждаят от известно време, за да пропътуват от една точка до друга в Космоса. 513 01:01:33,560 --> 01:01:39,960 Скоростта на светлината през пространството е около 300 000 km/s. 514 01:01:41,560 --> 01:01:47,120 Разстоянието от Земята до Луната е почти 300 хиляди километра. 515 01:01:47,120 --> 01:01:54,760 Така че светлината изминава този път за около секунда. 516 01:01:54,760 --> 01:01:58,320 Когато гледаме към Луната, ние я виждаме такава, каквато е била преди около секунда. 517 01:02:05,080 --> 01:02:12,200 Кой ли не си е мислил какво ли би било да се пътува през времето? 518 01:02:13,360 --> 01:02:18,480 Крайната скорост на светлината ни позволява да се доближим до тази мечта, като ни дава възможността да гледаме назад във времето. 519 01:02:18,480 --> 01:02:22,280 Когато гледаме към Космоса, ние само трябва да почакаме светлината от далечните места да ни достигне 520 01:02:23,080 --> 01:02:28,160 и тогава ще видим как те са изглеждали, когато тази светилна е започнала своето пътешествие. 521 01:02:28,160 --> 01:02:35,240 Мощни инструменти, като Хъбъл например, направиха възможно да гледаме много по-далече и много по-назад, отколкото преди. 522 01:02:36,280 --> 01:02:42,840 И това, което виждат космолозите, е просто удивително. 523 01:02:42,840 --> 01:02:47,840 През 1920 г. астрономът Едуин Хъбъл открива, че повечето галактики се разбягват от нас със скорост, 524 01:02:47,840 --> 01:02:52,760 която е пропорционална на разстоянието им до нас. Колкото по-далече се намира галактиката, толкова по-бързо изглежда че се движи. 525 01:02:52,760 --> 01:02:57,080 Това се дължи на разширението на Вселената. 526 01:03:33,960 --> 01:03:38,640 Това разширение е започнало с гигантска експлозия, наречена Голям взрив, преди много милиарди години. 527 01:03:38,640 --> 01:03:43,640 Скоростта на разширение е ключова, за да оценим възрастта и размерите на Вселената. 528 01:03:43,640 --> 01:03:47,240 Тази скорост се нарича Константа на Хъбъл. 529 01:03:48,360 --> 01:03:52,720 Възрастта и размера на Вселената могат да бъдат оценени като се върне назад разширението, 530 01:03:52,720 --> 01:03:59,240 докато всичко се компресира в тази безкрайно малка точка енергия, от която се е създала Вселената. 531 01:03:59,240 --> 01:04:04,000 Най-важното научно оправдание, за да бъде построен Хъбъл, бе задачата да се определи възрастта и големината на Вселената. 532 01:04:07,480 --> 01:04:11,720 Точното определяне на константата на Хъбъл се ръководи от екипа по “Ключовия проект” – 533 01:04:11,720 --> 01:04:14,080 група астрономи, които използват Хъбъл, за да търсят отдалечени километрични камъни – 534 01:04:14,080 --> 01:04:20,240 специален клас звезди, наречени Цефеиди. 535 01:04:21,160 --> 01:04:23,960 Цефеидите имат изключително стабилни и предвидими промени в яркостта си. 536 01:04:25,400 --> 01:04:29,760 Периодът на тези промени зависи напълно от физичните свойства на звездата, 537 01:04:29,760 --> 01:04:34,600 които могат да бъдат използвани за много точно определяне на разстоянието до тях. 538 01:04:34,600 --> 01:04:39,120 Поради тази причина тези звезди са известни като стандартни свещи. 539 01:04:40,920 --> 01:04:46,280 Цефеидите се използват като надеждни мащабни линийки при измерване на разстоянията до свръхновите, 540 01:04:46,280 --> 01:04:53,240 които са много по-ярки от тях и се виждат от много по-големи дистанции. 541 01:04:55,680 --> 01:05:00,960 Хъбъл измери светлината от избухвания на свръхнови много по-точно от който и да било друг инструмент, 542 01:05:00,960 --> 01:05:04,640 което най-вече се дължи на високата му разделителна способност. 543 01:05:04,640 --> 01:05:11,040 От Земята обикновено образът на свръхновата се слива с образа на приютяващата я галактика. 544 01:05:18,040 --> 01:05:23,240 Но Хъбъл може да раздели светлината от двата обекта. 545 01:05:23,240 --> 01:05:27,960 Цефеидите и свръхновите са средства за измерване на мащабите на Вселената. 546 01:05:27,960 --> 01:05:33,880 Днес, благодарение на Хъбъл, ние знаем възрастта й с много по-голяма точност 547 01:05:33,880 --> 01:05:41,080 от когато и да било – около 14 милиарда години. 548 01:05:43,040 --> 01:05:49,200 В продължение на много години астрономите дискутират дали разширението на Вселената няма да спре в един отдалечен момент в бъдещето, 549 01:05:49,200 --> 01:05:52,720 като по този начин цялата Вселената се свие в един пламтящ Голям срив или ще продължи да се разширява все по-бавно завинаги. 550 01:05:52,720 --> 01:05:59,200 Разстоянията до отдалечените свръхнови се измерват от Хъбъл 551 01:05:59,200 --> 01:06:09,840 и най-добрите съвременни наземни телескопи. 552 01:06:39,700 --> 01:06:43,820 И изглежда, че разширението на нашата Вселена е далеч от забавянето. Вместо това, изглежда че то се ускорява. 553 01:06:43,820 --> 01:06:48,020 Когато Хъбъл бе използван, за да измери как се е изменяло с времето разширението на Вселената, 554 01:06:48,020 --> 01:06:56,300 съвсем изненадващо стана ясно, че по време на първата половина от космическата история, 555 01:06:56,300 --> 01:07:00,940 разширението се е забавяло. Тогава някаква загадъчна сила, 556 01:07:01,940 --> 01:07:10,220 един вид антигравитация, е накарала Вселената да натисне педала на газта и е предизвикала ускореното разширение, което ние виждаме днес. 557 01:07:13,980 --> 01:07:21,340 Това предвижда странна участ за Вселената, защото по този начин антигравитационната сила 558 01:07:21,340 --> 01:07:28,140 непрекъснато става по-силна. Ако това продължава така, 559 01:07:30,820 --> 01:07:35,620 най-накрая тя ще надвие гравитацията и ще катапултира Вселената към свръх бързо разширение, 560 01:07:35,900 --> 01:07:42,220 което ще разпръсне всичко на съставните му атоми. Космолозите са нарекли този кошмарен сценарий Големия разрив. 561 01:07:43,020 --> 01:07:47,060 ДА ПОГЛЕДНЕМ КЪМ КРАЯ НА ВРЕМЕТО 562 01:07:48,260 --> 01:07:55,940 Ние получаваме неочаквани новини от дълбокия Космос. 563 01:07:56,660 --> 01:07:59,140 Също както археолозите копаят дълбоко под земята, за да открият все по-стари фосили, 564 01:07:59,140 --> 01:08:06,100 свидетели на отдалечени епохи, така и астрономите дълбаят все по-дълбоко към началото на времето, 565 01:08:06,100 --> 01:08:13,660 като търсят светлината от слаби и следователно далечни обекти. 566 01:08:15,980 --> 01:08:19,500 Хъбъл даде началото на нова ера, която можем да наречем астроархеология. Тя започна по Коледа през 1995 г. 567 01:08:19,580 --> 01:08:25,740 Да насочиш най-високотехнологичния инструмент в света към една и съща част от небето в продължение на десет дни поред може да звучи малко странно. 568 01:08:25,780 --> 01:08:30,220 И точно това си мислеха много астрономи, когато това бе направено в края на 1995 г. 569 01:08:30,820 --> 01:08:36,500 Наблюденията на дълбоки полета представляват снимки с много дълги експозиционни времена, докато телескопът е насочен към дадена част от небето. 570 01:08:36,580 --> 01:08:39,780 Тяхната цел е да бъдат открити слаби обекти, като се събере колкото се може повече светлина. 571 01:08:41,540 --> 01:08:45,860 Колкото по-дълбоко достига едно наблюдение, толкова по-слаби обекти стават видими. 572 01:08:45,860 --> 01:08:51,020 Небесните светила могат да изглеждат слаби или защото тяхната естествена светимост е ниска, или защото се намират на голямо разстояние. 573 01:08:54,500 --> 01:08:59,420 Когато този експеримент бе предложен за първи път, 574 01:09:00,180 --> 01:09:07,940 никой в действителност не знаеше дали това ще доведе до някакви интересни резултати. 575 01:09:09,420 --> 01:09:14,820 Но когато погледнахме за първи път към готовата снимка, бяхме наистина удивени! В това малко поле виждахме повече от 3000 галактики. 576 01:09:14,820 --> 01:09:17,700 Наблюдаваният район от небето се намира в съзвездието Голяма мечка 577 01:09:20,380 --> 01:09:25,900 и бе старателно избран да бъде колкото се може по-празен. Така Хъбъл можеше да гледа много по-надалече 578 01:09:26,100 --> 01:09:29,380 от звездите от нашия Млечен път и близките галактики. 579 01:09:31,260 --> 01:09:34,540 Наблюдаваните в първото Дълбоко поле хиляди галактики са в различни етапи от своята еволюция 580 01:09:35,780 --> 01:09:41,060 и са разположени в дълъг милиарди светлинни години коридор. 581 01:09:41,060 --> 01:09:48,140 Това позволи на астрономите да изучават тяхната еволюция във времето, 582 01:09:48,140 --> 01:09:54,740 хвърляйки бърз поглед към различни галактики в различен етап от живота им. 583 01:09:56,180 --> 01:10:00,260 След първото Дълбоко поле бе направено и второ, в южното небе. 584 01:10:00,460 --> 01:10:06,860 Северното и Южното дълбоко поле на Хъбъл за първи път отвориха за астрономите прозорци към древната Вселена. 585 01:10:06,980 --> 01:10:11,340 Някои от обектите на изображенията са толкова слаби, че за да се видят би било толкова трудно, 586 01:10:19,420 --> 01:10:23,900 колкото различаването на светкавица на Луната от Земята. 587 01:10:23,980 --> 01:10:28,500 Определено можем да кажем, че Дълбокото поле на Хъбъл отвори цяла нова ера в наблюдателната космология. 588 01:10:30,580 --> 01:10:35,900 То формира нашата представа за далечната Вселена. 589 01:10:35,980 --> 01:10:41,220 Дълбоките полета на Хъбъл предизвикаха истинска революция в модерната астрономия. 590 01:10:41,260 --> 01:10:46,580 След първото Дълбоко поле почти всички наземни и орбитални телескопи бяха насочени за дълго към същата област на небето. 591 01:10:53,780 --> 01:11:01,780 Някои от най-интересните резултати в астрономията се появиха благодарение на това плодотворно сътрудничество 592 01:11:01,780 --> 01:11:07,220 между инструменти с различни размери, намиращи се на различни места и чувствителни към различни дължини на светлинната вълна. 593 01:11:09,500 --> 01:11:16,260 Те ни дадоха първата ясна картина на темповете на звездообразуване във Вселената. 594 01:11:16,260 --> 01:11:19,380 За наша изненада, стана ясно, че максимумът на образуване на нови звезди е бил няколко милиарда години след създаването на Вселената. 595 01:11:22,780 --> 01:11:29,500 По това време са се образували 10 пъти повече звезди, в сравнение с днес. 596 01:11:43,500 --> 01:11:47,380 След като астрономите на Хъбъл започнаха да откриват най-далечната Вселена, 597 01:11:47,380 --> 01:11:54,460 виждана до сега, те се опитаха да отидат дори още по-далече във времето. 598 01:11:58,100 --> 01:12:02,900 През 2003 и 2004 г. Хъбъл направи най-дълбоките си експозиции до сега: Ултра-дълбокото поле на Хъбъл. 599 01:12:04,900 --> 01:12:09,460 То представлява снимка с експозиционно време 28 дни, която достига много по-дълбоко, в сравнение с предишните Северно и Южно дълбоко поле 600 01:12:09,460 --> 01:12:14,180 и се намира далече от всички вече направени снимки с наземни или орбитални инструменти на дълбоки полета. 601 01:12:15,180 --> 01:12:20,660 Ултра-дълбокото поле на Хъбъл ни показа първите галактики, които излизат от Тъмната ера – 602 01:12:22,340 --> 01:12:24,180 времето след Големия взрив, когато първите звезди са затоплили отново студената и тъмна Вселена. 603 01:12:40,140 --> 01:12:46,140 Точно след Големия взрив, в новородената и бързо разширяваща се Вселена, преди ерата на звездите и галактиките, 604 01:12:46,140 --> 01:12:50,500 разпределението на материята е било почти равномерно. 605 01:13:16,220 --> 01:13:22,700 Докато времето си тече, царицата на всички сили – гравитацията – започва да действа. Бавно, но непрестанно... 606 01:13:23,700 --> 01:13:29,500 Под въздействието на гравитацията от загадъчната тъмна материя, 607 01:13:29,580 --> 01:13:33,380 в областите, в които обикновената материя е малко по-плътна от средното, започват да се сливат малки бучици. 608 01:13:35,220 --> 01:13:41,060 Тогава е нямало звезди, които да осветяват пространството – това е била тъмната ера на Вселената. 609 01:13:41,060 --> 01:13:48,420 Където плътността на бучките се увеличава, там се привлича още повече материя 610 01:13:48,420 --> 01:13:54,860 и така започва състезанието между разширението на пространството и гравитацията. 611 01:13:54,860 --> 01:14:02,420 Областите, в които гравитацията спечелила, престанали да се разширяват и започнали да се свиват към самите себе си. 612 01:14:02,420 --> 01:14:08,140 Така били родени първите звезди и галактики. 613 01:14:08,140 --> 01:14:12,700 В пресечните точки на паяжинообразната структура на материята, която познаваме, плътността станала висока 614 01:14:14,660 --> 01:14:18,140 и там се образували най-обширните структури, за които знаем днес: куповете от галактики. 615 01:14:18,140 --> 01:14:20,020 Изображенията на Дълбоките полета са изпълнени от галактики с най-различни размери, форми и цветове. 616 01:14:20,500 --> 01:14:25,100 За да разберат как те са се образували и еволюирали след Големия взрив, астрономите ще прекарат 617 01:14:25,100 --> 01:14:31,060 много години в изследване на многобройните им форми. 618 01:14:31,500 --> 01:14:36,780 В остър контраст с богатата жътва от класически спирални и елиптични галактики, 619 01:14:36,860 --> 01:14:41,580 в изображенията се крие цяла зоологическа градина от странни галактики. Някои изглеждат като клечки за зъби, 620 01:14:41,580 --> 01:14:44,740 други като верижки. Няколко изглежда че си взаимодействат. 621 01:14:47,180 --> 01:14:53,660 Техните странни форми са много далече от величествените спирали и елипси, които виждаме днес. 622 01:14:53,700 --> 01:15:00,060 Тези чудати галактики правят хроника на времето, когато Вселената е била по-хаотична, 623 01:15:00,260 --> 01:15:07,940 а редът и структурите тъкмо са започвали да се появяват. 624 01:15:08,500 --> 01:15:14,700 Едно от най-големите предимства на Хъбъл е, че на борда на телескопа се намират най-различни инструменти, 625 01:15:16,260 --> 01:15:22,500 които могат да правят различни наблюдения по едно и също време. 626 01:15:22,540 --> 01:15:26,980 Всъщност, Ултра-дълбокото поле на Хъбъл представлява две отделни снимки, направени от 627 01:15:58,634 --> 01:16:05,674 Усъвършенстваната камера за обзори (ACS) и Камерата в близката инфрачервена област и многообектен спектрограф (NICMOS). NICMOS вижда дори още по-далече от ACS. 628 01:16:06,540 --> 01:16:14,180 Тя регистрира инфрачервени лъчи и може да види най-отдалечените галактики, 629 01:16:17,187 --> 01:16:19,923 защото разширението на Вселената разтяга и отслабва светлината, идваща от тези обекти,